Не мога да чакам деня, когато разберем причината за „всичко се случва с някаква причина.“ Не мога за деня, в който тази причина има повече смисъл от извиненията ни. Не мога да чакам деня, в който казваме, че беше благословение, че не получихме това, което искахме.

Не мога да чакам деня, когато отхвърлянето има смисъл. Когато разберем, че просто бяхме пренасочени към нещо по-добро. Когато научим защо не сме получили тази работа или не сме стигнали до този човек. Не мога да чакам деня, когато най-накрая спрем да обвиняваме себе си за действията на хората. Когато спираме да приемаме отхвърляне лично и когато благодарим на човека, който ни отхвърли, защото ни позволи да намерим нещо по-голямо, нещо по-смислено, нещо по-красиво.

Не мога да чакам деня, когато най-накрая се почувстваме достатъчно добре. Когато осъзнаем, че не сме счупени или повредени или жалки. Когато разберем, че животът ни пое по различен път, защото пътят, който искахме, нямаше да ни стигне никъде. Това щеше да ни доведе до задънена улица.



Не мога да чакам деня, когато най-накрая се научим да приемаме и обичаме пътуванията си. Възходите и паденията. Лошото и доброто. Провалите и успехите. Не мога да чакам деня, в който погледнем назад и кажа, че се гордеем с живота и със себе си. Ние се гордеем с нашите битки и белези. Че сме горди с нашите истории, защото те вече не са трагедии. Ние намерихме своето щастлив край.

Не мога да чакам деня, когато приключим с правилните партньори. Тези, които ни карат да се смеем в дните, в които сме мислили, че никога няма да ги намерим. Тези, които ни карат да осъзнаем защо никога не се е получило с никой друг. Тези, които оправдават предишните ни сърдечни счупвания. Онези, които смятахме, че никога няма да получим. Тези, за които си мислехме, че никога няма да ни обичат. Не мога да чакам деня, когато най-накрая кажем, че това е любовта, която заслужаваме. Това е и си струваше да се изчака.

Не мога да чакам деня, когато разбираме Бог. Когато разбираме плановете му. Когато разберем обрат в нашите истории. Когато разберем защо той е изпратил определени хора и защо ги е отнел. Когато погледнем нагоре и се извиняваме за нощите, които се оплакахме, и нощите не вярвахме в него. Не мога да чакам деня, когато достигнем най-високите степени на вяра и благодарност, защото научихме, че Бог винаги ще знае по-добре. Той винаги ще го улеснява. Той винаги ще отговаря на нашите молитви.



Не мога да чакам деня, в който животът има смисъл, но дотогава ще се опитам да живея с въпросите, хаоса и дните, когато всичко просто няма смисъл.