Има нещо благородно в света в сънен мрак и да бъде буден за момента, в който светлината на деня се простира нагоре и навън. Може би защото толкова много хора мразят да стават рано или не са „сутрешни хора“ - но да бъдат нагоре, когато никой друг не си осигурява усещане за постижение. За чистия шисти от нов ден е свеж глътка въздух. Точно както Скарлет О'Хара така мъдро каза: „Утре е друг ден“. Изгревът ви дава цялата тази надежда, обвързана в няколко мига от мрака преди зората, когато звездите и луната все още греят.

Защо има значение? Слънцето изгрява, слънцето залязва. Ден след ден, нощ след нощ. Едва ли е новост и смея, че повечето хора в наши дни биха предпочели да се усилят за дива вечер, отколкото да изживеят спокойна, тиха сутрин. Изгревът е лесно по-малко вълнуващ от оставянето на дрямка и топло легло.

Но има значение, защото денят е нов и пълен с потенциал. Всеки има нужда от надежда, всеки има нужда от чисто и свежо начало.



Понякога се нуждаем от втори шанс в живота, нови начала след големи бедствия. Каквито и кошмари да се провеждат през нощта - и често има такива, толкова много - утринната светлина ги раздухва. Всяка сутрин, всеки път, когато слънцето надникне в източното небе, това е нов мини живот. Ново начало.

Има просто нещо, свързано със светлината и живота, който се втурва вътре - то отнема тъмнината, неуспехите и лъжите и ги излага на истината. Всяка зора е миниатюрен урок по очертаване на истината на нова територия. Всяка зора е розово боядисано небе на изкуплението.

Някак изгряващото слънце се чувства така, сякаш се изправя и замускува за предстоящите битки; показвайки своята храброст, показвайки силата си. И всички имаме нужда от храброст, всички имаме нужда от сила.



Всички имаме нужда от надежда. Понякога животът живее от ден на ден - изгрев до залез - от момент на миг. Нека изгревът да ви напомни, че прошката съществува - че вчера вече не е. Че има още един ден да се живее и да се промени. За себе си и някой друг.

Събудете се утре сутрин преди слънцето. Отидете на разходка, бягане, просто седнете там с кафето, с мислите си. Дишайте в началото на нов ден, нов живот. Почувствайте въздуха, когато е най-студено, най-чисто за деня. Чувствайте се благородни, почувствайте себе си праведни, ако се наложи, и нека пукащите лъчи ви доставят радост. Нека надеждата се върне в сърцето ви.