Телефонът ми свети с съобщение от него. Той ме пита дали идвам Трябва да изчакам, докато червените светлини да му изпратя бързо потвърждение под формата на едно писмо. Телефонът ми светва и той възвръща същото. Ръцете ми започват да блъскат по колелото, нерешително къде искат да бъдат. Седалката се чувства твърде далеч, огледалата не са на мястото си, а музиката по радиото не е нищо, което знам. Тази вечер всичко звучи ново и сякаш всеки артист изведнъж има нова песен.

Но не всичко е ново; тази сцена на това да го получа толкова късно е вековна приказка. След като пристигна, го намирам да чака навън. Придърпвам се до него и той тромаво влиза. Незабавно колата пожъна алкохол, но сега съм отхвърляща и свикнала с това, така че се измъквам и започвам шофирането обратно.

изтичаха струпвания на хора

Радиото играе на фона на нашето мълчание. Не мисля, че той е в настроение да бъбри, имайки предвид състоянието си и всичко останало. Така че аз не предприемам никаква инициатива за малки приказки и съм на път да си позволя да размишлявам, но тогава той неочаквано намесва фрагментирани думи и това, което изглежда като разочарование.



Чувам въпроси.Защо направи това? Защо момичетата да правят това? Какво дори искате? Повече мрънкане на думи и изречения, които се опитвам да следвам, но всичко, което мога да заключа, е сцена на нараняване. Казвам му, Не знам, и го оставете да изпусне болката си чрез просто говорене. Той обезболява болката чрез думите си и единственото, което мога да направя, е да ни насочи както в близост до нощните пътища.

Знам, че има контекст извън тази сцена. Сигурен съм, че има фактори и сюжетни точки, за които не знам. Сигурен съм, че неговата перспектива може да бъде предубедена или възпрепятствана в някаква роля. Сигурна съм, че тя, момичето, което му разби сърцето, има своите причини.

извратен орален секс

Но това не смекчава болката. Рационалността е безполезна в сърдечната болест. Чудя се какво би направила тя от това, да го гледа как се разпада. Чудя се как би оправдала това. Защото не мисля, че тя е предполагала, че това ще е неговата реакция. Не мисля, че е знаела ефекта, който има върху него.



Природата има пословично предвидим модел и с времето той ще наранява по-малко или на пръв поглед да се приспособява да го маскира. Може би взима утеха в това, може би си мисли той ще го преодолееНо милионите малки светлини, с които сме родени, тази вродена устойчивост не е вечно еластична и всичко изгаря един ден. Той ще изгори, ще бъде белязан. Той ще интернализира това и то ще се появи наново, в неговата перспектива за любовта и живота. Не би трябвало, но ще стане. Той ще бъде друг вид изгубен, променен в горчив характер, който ще възвърне болката нататък.