Мисля, че единственото нещо, което в момента е неудържим, е времето. Продължава да работи, независимо какво се случва - хората умират, времето ще продължи да тиктака; хората живеят, това продължава. Винаги казват, че когато се влюбим, всичко би било вълшебно; всяко движение ще се забави, точно както филмите го показват. Че ако любовта е наистина истинска и силна, времето ще замръзне ... завинаги.

Но, по дяволите, не вярвам.

господар робска еротика

Може би, хората просто обичат да пускат кокошките силни напомняния, съществуващи в действителност. За да намалим мъчителната агония на неща, поради които винаги сме склонни да подлагаме цялата отговорност за изцелението на времето - единственият късметлия талисман, който трябва да ни помогне да продължим, без да изпадаме в проблеми.



Е, може би завинаги е истинско. Може би това може да бъде по начин, който никоя жива твар не би оправдала своята реалност, защото винаги сме живели на един убеден свят. И може би завинаги е толкова изключително дълго, че никой друг не би посмял да изчака края му, защото ние сме обучени да заменим неща, които не са тук, за да останат. И може би завинаги е единственото истинско нещо, което никога не бихме си позволили, затова направихме нова негова версия, която можем да използваме, за да опишем екстремното усещане в определено време. С изключение на нашето - създаденото завинаги това, което ние мисля завинаги е - има срок на годност и може да изчезне дори в най-интензивните моменти от живота ни.

мъже най-добри приятели

'Завинаги', 'завинаги', 'безкрайност' и всички подобни - те са езикът, който използвахме в обетите си, когато усетихме силния прилив на емоции вътре в нас. Думите, които често изричаме, толкова често, че никога не забелязваме, че значението е започнало да се обезсилва. Докато всичко това ще бъде като дим от току що запалена цигара - нищо значително, освен обикновен, горещ въздух, идващ от нечии уста.

И така се свежда до нас, онези от нас, които са влюбени в захарното покритие. Ние използваме 'завинаги', за да подсладим преброените дни, за да усетим интензивността, сякаш във всеки момент отсега ще се случи земетресение, за да се обезчести думата. Тогава завинаги го няма. Обещаваме завинаги за една дълга нощ, когато луната застава покрай звездите, като знае след няколко часа, слънцето ще грее и те ще избледнеят. И завинаги отново го няма. Кълнахме се, че завинаги ще бъде вечно, но просто винаги го гледаме как свършва.